Похвалите са много важни за нашите деца, защото чрез тях ние ги възпитаваме. Трябва обаче да бъдем много внимателни как и кога да хвалим детето, така че да създадем правилни ценности в него.
Как да хвалим момичето:
Малкото момиче не трябва да се хвали за свършената от него работа, защото по този начин вие спомагате за неговата деградация. Ако го похвалите за това, което е направило – „много е вкусно“, „много е красиво“ – в представите му се формира убеждението, че то е признато единствено за своите заслуги, за свършената от него работа. А това е унищожителен за женствеността принцип.
За девойката е „здравословна“ следната постановка на мислите – аз съм достойна за обич, защото съм такава, каквато съм, защото съм умна, защото съм домакиня, защото помагам, защото съм принцеса, защото съм фея в кухнята. При такава настройка бъдещата жена ще се сдобие със здрава психика, тъй като ще се чувства одобрена ЗАРАДИ САМАТА НЕЯ, т.е. „за да получа любов, аз просто трябва да бъда самата себе си.“
Това е правилният принцип при възпитанието на момичетата.
Ако вие хвалите дъщеря си заради заслугите й, тя подсъзнателно започва да мисли: „Мен ме хвалят не за друго, а за да си „заработя“ любовта. Ако имам заслуги, ще имам любов…“
Как да хвалим момчетата:
При момчетата е тъкмо обратното. Абсолютно противоположното. Майките много обичат да казват на синовете си: ти си чудесен, толкова си умен, такъв юнак си. На пръв поглед това изглежда добре, но всъщност по този начин вие спомагате за деградацията на бъдещия мъж, тъй като той си въобразява, че сам по себе си е добър. А за него реално е добре, когато той живее, постигайки нещо.
Затова, за да подтиквате момчето да се стреми към своето усъвършенстване и за да се чувства щастливо в крайна сметка, по-добре е да му говорите за неговите умения: много красиво си го направил, много здраво, много умело. Всички тези ласкави думи не са му чак толкова необходими, за него е важно, че се развива неговата същност. На него му е необходима похвала за това, което то е ПОСТИГНАЛО.
Затова, вместо да го наричате с думи като „зайче“, „слънчице“, „патенце“, момчето ще се чувства по-добре, ако покажете изработения от него „Лего“ самолет на вашите приятели. Това за него е по-необходимо от всички „слънчица“, „зайчета“ и „патенца“, които ще изречете.
„Вижте какво е направил, познайте как го направи! Да, това направи той, моят син!“ – това със сигурност е по-голяма похвала, по-силен стимул за момчето.
А девойката със сигурност няма да стане по-добра, ако със сготвената от нея супа нагостите целия квартал. Тя просто ще разбере, че за да се хареса, трябва да прекарва живота си в кухнята и да готви, за да бъде одобрена. И че няма да заслужи любовта на някого, ако не го нахрани със супа…
Така че има над какво да се поработи нали!?
източник: интернет
снимка: bezpartien.com