С правилния мъж ли съм?

“ Здравейте,

От известно време съм объркана, защото все повече смятам, че не съм избрала верния партньор в живота си. Това за мен е така да се каже втори брак, макар че нямаме официално сключен брак. Заедно сме от почти 10 години, в които връзката ни имаше много възходи и падения, но основната движеста сила в нея е била силното сексуално привличане на партньора ми към мен. От моя страна нещата са различни: съгласна съм, че секса ни е много хубав, но за мен това не е най-важното в едни дългосрочни отношения – за мен е важно уважението, приемането, споделеността, а това при нас липсва. В началото на нашите отношения мъжът ми много се радваше на това, че Аз съм неговата жена, в последствие обаче не оправдах очакванията му и тези на семейството му /той има много дълбока връзка с тях и тяхното мнение е много важно за него/ и постепенно отношенията ни се влошиха и сега сме много отдалечени един от друг. Той смяташе, че Аз ще го допълня в неговите слаби страни и обратното, но това по една или друга причина не се получи. Винаги ме обвинява, че съм прекалено наивна, смела, непрактична, всичките ми идеи са безсмислени и т.н.

Имам дете от първия си брак и още едно от връзката си с него. Децата са много сплотени и привързани към него, но факта че той ме е приел с дете непрестанно ми се натяква с повод и без  повод, а това е нещо което той е знаел от самото начало и никога не е било проблем. И така до днес, когато пред мен има възможности да се развия професионално, не само като съпруга, майка и домакиня, което за него е проблем, тъй като няма да работим заедно и това го дразни. А истината е, че аз не искам, защото не мога да работя с него, тъй като каквото и за направя според него е неадекватно…. Объркана съм и преди да взема своето финално решение много бих искала да чуя вашето мнение.

Благодаря ви! “

Човешките отношения!… Една от най-дълбоките теми на съвременния свят!… Всъщност, май на всички светове, от древността до ден днешен. Защо човешките оношения така ни объркват и ни карат да се лутаме ден след ден, да не можем да намерим верния път и да изгубваме себе си?… Защо ни е толкова трудно просто да бъдем един с друг, а когато това стане невъзможно или трудно, просто да се разделяме, без излишни драми и страдание?… Даааа!… Най-трудното и неразгадаемо нещо в днешния свят – човешките отношения!…

Това писмо, цитирано по-горе получихме от една госпожа, която явно е доста объркана по отношение на своята връзка с настоящият си партньор в живота. Ще се опитам да дам своята гледна точка тук, с уговорката, че това е просто моята гледна точка, а както знаем – колкото участника има в едни взаимоотношения, толкова и различни гледни точки има.

Мила госпожо,

На пръв поглед житейската ви ситуация изглежда сложна и объркваща. Разбирам защо сте толкова объркана и незнаеща какво решение да вземете. Звучи доста заплетено, пълно с условия и с доста голяма предистория. А всъщност, ако се дистанцираме от всичките условности, ако успеем да се отдръпнем от заплетения лабиринт на драмата и погледнем ситуацията от страни, то тя би изглеждала доста проста и лесно решима. Питате се как? Ами отговора за мен като страничен човек е простичък – когато двама души се харесват, обичат, и искат да бъдат заедно, то те просто са! Поне до тогава, до когато не решат, че връзката им е изчерпана и вече не искат да бъдат заедно. Поне до тогава, до когато чувствата им не охладнеят, любовта не намалее и силата, поради която тези хора са били влюбени в началото не изчезне. До когато не изчезне онзи скрепяващ една връзка елемент, който е бил основният в началото, когато са били лудо влюбени. Тогава, когато това се случи, решението е отново просто – раздяла! Без излишен драматизъм!

Но разбира се, това е само отстрани. От ваша гледна точка всичко изглежда толкова стресиращо и объркано, защото: имате деца, имате общ живот, имате общи приятели, имате обща работа, имате общи финансови взаимоотношения, имате родители, които се познават, и т.н. и т.н. … Разбирам ви! Знаете ли, когато аз се разведох си мислех, че просто ние двамата ще се разделим и толкова. След време се оказа, че това е най-малкото което се случи. С рухването на нашият брак се оказа, че рухва една цяла институция, една цяла пирамида. Ние двамата бяхме най-малкият проблем, ние лесно можехме да се разделим. Но всичко общо, всички останали хора и връзки вътре в тази пирамида, всички бяха толкова стресирани, че се оказа че трябва да давам непрекъснати обяснения на всички за всичко, и това за мен беше в пъти по-стресиращо и отнемащо време и енергия, отколкото самата раздяла с бившият ми съпруг. Така че, напълно ви разбирам, изглежда сложно, и почти неразрешимо. И все пак, не е! Не е нито сложно, нито неразрешимо! И никак, ама никак не е страшно! Всичко, което трябва да направите е, да се изправите срещу страха си, срещу реалната ситуация, да си зададете честни въпроси и да си дадете честни отговори, да вземете решение първо сама за себе си, а след това да го обсъдите и с другия човек, и когато направите това – повярвайте ми, решението ви само ще се изкристализира! Много често се объркваме и не знаем какво да направим, кое е правилното нещо, само защото ни е страх да се изправим и да си дадем честни отговори. Страх ни е да погледнем истината в очите. Страх ни е да преминем през изпитанието и предизвикателството на промяната. От страх е! Объркването е от страхове! Въпроса “С правилният мъж ли съм?” си задаваме не защото не знаем отговора, а защото ни е страх да си го признаем! Ако да – това е правилният мъж, тогава идва страха от отговорността, от това да седнем и заедно да решим проблемите си, от това да останем заедно, независимо от всичко! Ако не – това не е правилният мъж, тогава идва страха от раздялата, от болката , от разочароването и сринатите мечти, от загубата на партньор, от самотата!

Дали е “правилният” мъж? Мога да кажа за моят мъж – Да, правилният е! За вашият – не знам! Това е въпрос, чийто отговор имате само вие! Но понякога трябва да разбутате от себе си всичките си пластове страх, объркване, защити, предразсъдъци и наранено его, за да видите отговора. Понякога трябва да си дадете време и пространство да останете насаме със себе си, за да чуете в тишината на вътрешното си аз онзи отговор, който вие дълбоко в себе си вече знаете! Понякога отговора е пред очите ни, години наред, и ние го знаем, чустваме го, с всяка ненаправена чаша кафе, с всяка обидна реплика, с всяка неизживяна сексуална романтична вечер… Друг път отговора е в комплимента, който ни прави, в малкия жест на внимание, в тихата неделна утрин, когато се засичаме в леглото и все още ни е добре заедно… Но при всички случаи отговора е вътре във вас и вие отдавна го знаете! Позволете си да го чуете! И какъвто и да се окаже че е, последвайте го и му се доверете, и не се страхувайте да поемете своята отговорност!

Бих завършила със следното:

“Правилният мъж за вас е мъжът, който вие решите, че е правилният за вас!”

 

10717447_10156375922770241_996271519_n

Лидия

 

 

снимка: www.city-connect.org

No Comments Yet

Leave a Reply