Olga-red-790-100

Здраве

Хранителните нарушения – от какво се провокират те?

От  | 

В предишния текст стана въпрос за зависимостите. Сега ще обърнем повече внимание конкретно на зависимостите към храна и нарушенията спрямо нея.

В съвремието ни все повече млади дами и по-малко мъже са въвлечени в този омагьосан кръг на външна красота и вътрешен комфорт. Но колко често двата свята са в унисон и кога храната се превъръща във външна проява на психически и душевен проблем?

Групите Хранителните нарушения са: Анорексия, Булимия, Хиперфагия ( Системно преяждане)

Анорексия

Анорексия невроза обикновено засяга жените през ранните години на юношеството. Те отказват да се хранят поради нереалистична оценка на собственото тегло, което смятат за наднормено. Налице е отказ от редовно хранене или минимално хранене въобще – един лимон, една ябълка на ден или само вода. Проявена в тежка форма, крие опасна за живота значителна загуба на тегло плюс безпокойство, умора, слабост, косопад. Това са външни проявления. Корените на проблема могат да бъдат психически или духовни. Те буквално „изтезават“ същността на личността и създават комплекси и чувство за малоценност. Страдащите от анорексия губят своята сензитивност и принадлежност към света. Проблемът може да е и от семейството, ако тя/той е бил/а отхвърлена или пренебрегвана системно. Липсата на любов създава усещане на „нелюбов“ и към самия себе си. Чрез липсата на храна се отказва и от всички външни удоволствия и индиректно заявява „ Аз искам да изчезна, да не бъда в този свят“ .

Булимия

Булимията е преяждане и след това повръщане. Основните симптоми са пристъпи на преяждане, последвани от предизвикано повръщане или употреба на слабителни средства, за да се предотврати усвояването на храната. Възможно е теглото на болния да е в норма. Честото повръщане води до изтощение, увреждане на зъбите, гърлото е постоянно раздразнено, налице са болки в корема, подуване, храносмилателни и метаболитни смущения.

Психическите и душевни терзания са съпътстващи с храната и повръщането. Това са чувство на вина, безсилие и гняв в себе си, които не намират външно решение. Личността иска да се „изчисти“ от емоциите, които властват в него, а в същото време не може да се задоволи и зарадва на живота си. Такъв е кръговрата с храната- яде, за да задоволи потребности, но чувството за вина го обвзема и последва изчистване.

Системно преяждане (хиперфагия)

Системното преяждане (хиперфагия) е характерно за всички възрасти. Страдащите от този проблем са в повечето случаи с наднормено тегло и изпитват непрестанно желание да се хранят, дори когато не са гладни. Системното преяждане е свързано с поглъщането на огромни количества храна наведнъж, често за кратко време. Болният не може да се контролира и се храни бързо, но не се чувства заситен. При системното преяждане имаме психично чувство на глад и желание за ядене, което няма общо с физиологичната нужда, но добре я имитира. Психически личността има нужда от удоволствие в живота си, което ако не може да бъде задоволено, компенсира с храна. Това се случва най-често при пасивните личности, които очакват околните (близките им) да отговарят и за тях, без те да могат да поемат достатъчно отговорност към себе си и живота си.

Съществува и друго явление при хората- напълняването или отслабването при стрес.

Разбира се, всеки знае, че когато е подложен под стрес му се хапва нещо сладко. Но защо на едни това влия намаляващо килограмите, а при други ги увеличава?

Това зависи от това КАК ПОДХОЖДАМЕ към проблема! Дали търсим решение или стоим и се самосъжаляваме, упекваме и се ядосваме. Дали имаме сила да оставим негативите и да продължим напред към ново решение. Гневът, страхът, самосъжалението сковават тялото и мускулите. Подвластни на тези емоции ние не можем да „ се движим“ напред, а стоим на едно място. Ако не можем да поем отговорност над ситуацията и да действаме, от тази пасивност ние трупаме килограми. Стоейки в самосъжаление и очакване някой друг да се погрижи за нас или се ядосваме и нищо не предприемаме. Тогава кортизолът, който вече е повишен, не може да бъде изразходен и се трупа в мазнини. Така оставаме дебели и нещастни.

Другият момент, когато сваляме килограми.Ако сме взели необходимата ни поука от ситуацията, преценили сме най-правилното решение и действаме, вече и организмът ни „се задвижва“. Оставяме назад с благодарност всичко негатичвно и с нова сила се устремим напред. Въпреки че адреналинът и кортизолът са повишени, ние сме предприели тяхното изгаряне с действия в нов ситуация. Активните личностни не се оставят на самосъжалението,а търсят решение, за да може радостта, колкото може по-скоро отново да се върне в душата и живота им. Търсят навсякъде и разбира се намират. По този начин се регенерира и целият ни организъм и хормонален баланс. Емоциите допринасят за това. Решаваме да благодарим за трудностите вместо да се жалваме, решаваме да се радваме на това, което имаме, вместо да тъжим за това, което нямаме и да обичаме, вместо да съдим и обвиняваме.

Понякога свръх умората, прекалената активност влияят на щитовидната жлеза, хормоните и на различните биохимични процеси в организма, което може да предизвика тялото да складира „запаси“ за свръх енергия, когато човек се активира на „високи обороти“ отново.

Лекарството за емоциите, чувствата и душата е лекарство и за тялото. Когато лекуваме духът и душата, лекуваме и тялото. ЛЮБОВТА е този лек. Писано е „ В любовта няма страх, защото страхът има в себе си наказание, но съвършената любов изпъжда страха“.

Като заобичаме себе си, ще заобичаме и околните. Като заобичаме първо Твореца, ще заобичаме и творенията!

 

 

 

 

 

снимка: www.mamanpourlavie.com

Напишете коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.